Изключих ли ютията?!? Заключих ли входната врата?!? Спрях ли бойлера?!? Ще стигна ли навреме?!? Ще спазя ли срока?!? Нямаме време?!? Нямаме настроение?!? Не се радваме достатъчно, не се наспиваме, не се храним правилно?!? Вечно бързаме за някъде, заради някого, заради нещо…

Какъв е смисълът?

Бързаме да живеем!

Защо?

Да изживеем бързо живота си, без да сме се насладили на времето, което ни е отредено, без да видим красотата, да вдишаме аромата, да чуем музиката… Бързаме за някъде, където не искаме да стигаме… бързаме… към края си – защо?

Имаме само един живот. Ако не го изживеем пълноценно и не му са наслаждаваме до край – защо ни е даден?

Тези, които разбраха живота, вече не бързат…

Помниш ли последния път, когато не бързаше? Последния път, когато се беше съсредоточил само върху една задача, а не над сто неща едновременно? Опитваме се всичко да свършим наведнъж и така живеем в постоянен стрес. Страхуваме се да не закъснеем, да не изпуснем нещо важно и не признаваме, че животът ни минава без да го усетим!

Има ли друг начин? Със сигурност има! Да помислим как да забавим темпото…

Замисляли ли сте се някога за какво точно бързате? Спрете за момент и помислете… Истината е, че всяко едно действие ни се налага някъде вън от нас – от близки, приятели, шефове, телевизия, интернет… Всеки ден слушаме какво ще ни направи щастливи, как работейки здраво някой е постигнал невероятни успехи, как се гради кариера, как се става милионер… А замисляме ли се всъщност ние какво искаме, какви са нашите житейски ценности?!

Нямаме време! Доброволно се отказваме от собствения си живот и в крайна сметка сякаш го наблюдаваме от прозореца на движещ се влак. Накъде сме тръгнали? Не е ли време да намалим скоростта? Да слезем на следващата гара и да поемем глътка свеж въздух.

Да намалим темпото…

Мъдрите хора живеят без да бързат, наслаждават се пълноценно на живота, обмислят и осъзнават всеки един момент от него. Всички знаем изрази като: бързо хранене, бърз растеж, експресни услуги и т.н. Чували ли сте някога за бавно живеене? Това е противоположното на спринта (да се опитваш да свършиш всичко наведнъж). Живеещите бавно и пълноценно пак правят всичко това, само че без да бързат. Те забавят темпото и успяват да вкусят от самия живот, вместо да се състезават.

Как се живее бавно?

Първо, трябва да го осъзнаем и да си го припомняме всяка минута, всяка секунда, защото навикът да бързаме е изграждан години наред.

Да приемем, че не можем да бъдем отговорни за всичко, което се случва.

Да направим ревизия на всичко, което е ненужно и да се отървем от него, да освободим място за живот.

Да се храним бавно, наслаждавайки се на всяка хапка, фокусирайки се единствено върху храната си.

Да поглеждаме по-често към небето, съзерцавайки звездите, любувайки се на изгрева и на залеза, да медитираме слушайки дъждовните капки, да се удивляваме от природата…

Да не говорим прибързано или празни приказки и да не губим времето си в безмислени разговори.

Да не си поставяме много задачи за изпълнение и да не правим мега-планове. Да разделяме големите на по-малки стъпки, с които по-лесно можем да се справим.

Да прекарваме повече време с децата. Това е най-ценното време и за нас и за тях.

Когато се разхождаме – да го правим истински. Да се наслаждаваме на природата, на свежия въздух, на времето, на компанията на любимия… Всичко друго „важно“ намалява полезността на разходката ни.

Да четем бавно. Да четем книги, които хранят душата ни. Да я пазим от боклука, който се изсипва върху нас денонощно и отвсякъде.

Да не се страхуваме да останем насаме със себе си. Самотата помага да се съсредоточим върху това, което наистина има значение в живота ни.

Да натиснем спирачките усетим ли, че започваме да бързаме или да се притесняваме и тревожим.

Да се наслаждаваме на живота си тук и сега – да не отлагаме.

Да присъстваме всеки момент в живота си: да го усетим, да го чуем, да го видим…

Бавният живот е начин да се рестартираме, вместо да бягаме от действителността. Той променя света около нас, прави го по-добър, изпълва го с цветове и аромати. Хора, научи ли се да живеят бавно, често се отказват от престижни професии и от доходоносни кариери. Защо? Може би, защото е невъзможно, а и ненужно всичко да се измерва с пари. За щастие има много по-интересни неща в живота ни, от просто работата или славата.

Описах основните принципи на бавния и съзнателен живот. Следващия път ще оформим и конкретен план за действие.

А сега, да излезем за малко в почивка от бързането, и да видим красотата и разнообразието на света около нас над чаша ароматен чай. Съгласете се, че е жалко да пропуснем най-вълшебните моменти от живота си, преследвайки мимолетни цели и съмнителни постижения.

Да си простим миналото, да преодолеем бъдещето, да изживеем настоящето…

💛 Зори

🌟🌟🌟🌟🌟