Навън е студено и тъмно и само чаша топъл чай може да накара душата ми да се почувства приятно.

Днес реших да потърсим щастието, макар да знам, че е трудна задача! То е всеобхватно и за всеки е уникално усещане. Това е тема вълнувала още древните философи, но все още няма точен отговор, кое прави хората щастливи!

Погледнем ли социалните мрежи, или рекламите по телевизията те имат отговор на този въпрос. Според тях, ако купим „това“ или изглеждаме по „този“ начин ние със сигурност ще бъдем щастливи. Създават усещането, че щастието е временно и ако направим, каквото се иска от нас ние ще бъдем доволни.

В днешната информационна ера всички сме наясно, че социалните медии са нагласени. Всеки много внимателно подбира, какво да споделя в мрежата, подрежда обектите по определен начин, наглася светлината, скрива от кадър разпилените опаковки, усмихва се театрално, прави достатъчно на брой кадъра, за да може после да избира и да успее да заблуди наблюдателя, че всичко е перманентно перфектно. Но … не е. И тогава се изправят очакването, срещу реалността.

Виждаме хората в мрежата, какъв приказен живот имат и си казваме, може би ако правя нещата, които те правят и аз ще бъда щастлива, може би, ако пътувам повече и аз ще съм по-щастлива, ако си купя тези дрехи, това бижу, тези гримове … и аз ще бъда щастлива. Да, но на финала не е така. Колкото и да им подражаваме накрая сме си същите. Това е играта „когато-тогава“, която постоянно играем, но винаги губим!

Когато вляза във форма, тогава ще съм щастлива!

Когато намеря подходящия партньор, тогава ще бъда щастлива!

Когато спечеля голяма сума пари, тогава ще съм щастлива!

Когато….. тогава, когато….. тогава, когато….. тогава…..

Това е много опасен начин на мислене и то по няколко причини. Първо: кара ни да мислим, че нашето щастие идва единствено като резултат от нещо друго – което не е вярно. Щастието е нещо, което всички ние можем да имаме във всеки един момент. И второ: да предположим, че влезем във форма, или отидем на така желаното пътешествие, или си купим това скъпоценно бижу… След това какво? От опит знам, че следва нещо друго. Летвата се вдига все по-високо и по-високо и щастието изглежда почти недостижимо. И чувстваме как зацикляме и не можем да излезем от този омагьосан кръг.

Как можем да се измъкнем?

Първо: опитайте се да хванете тези мисли в зародиш. Ако усетите играта на „когато-тогава“ си припомнете, че трябва да имаме желания, мечти и копнежи, но не тяхното постигане ще ни направи щастливи, а пътят до тях.

Второ: усетите ли да мислите за „когато – тогава“ просто спрете, огледайте се и кажете „Благодаря“ за всичко, което ви заобикаля. Благодаря за прекрасния ден, благодаря за топлия чай, благодаря за любовта на близките ми, благодаря, че чувам музиката, че усещам нежното докосване, че вдишвам аромата на цветето… Благодаря! Благодаря! Благодаря! Появи ли се мисълта за „когато-тогава“ ние започваме да обръщаме внимание на нещата, които нямаме. Когато кажем „Благодаря“ забелязваме нещата, които имаме! И може много да искаме да пътуваме по света, но и в България има какво да се види. Да станем турист в родината си! Малка промяна в гледната точка и нещата се обръщат. Може да не сме завършили университет, но благодарение на интернет можем сами да се образовеме. Може да нямаме партньор в живота, но имаме приятелите и семейството, които винаги ни подкрепят. Важното е да се фокусираме върху нещата, които имаме, а не върху тези които нямаме!

И трето: важно е да се знае, че не можем да сме щастливи през цялото време. Макар, че социалните мрежи ни натрапват обратното. Да изпитваш чувствата – щастие, тъга, радост, болка… това значи да живееш, да бъдеш Човек! Има някои грешки, които допускаме в опитите си за самоусъвършенстване. Ако не сме по-силни, по-бързи, по-щастливи, по-добра версия на вчерашното ни Аз, значи сме се провалили. Чувстваме се виновни за възходите и паденията в живота си, за трудните си връзки, но това е начина да се учим и да израстваме, да бъдем хора. Ако ги нямаше нещастията, нямаше да можем да зебележим щастието!

И ако трябва да обобщим: щастието е трудна тема. Това е емоционално състояние, което всички ние се стремим да постигнем. Важното е да обръщаме внимание на нещата, които имаме, а не на тези, които нямаме. Да намалим мисленето „когато-тогава“, и да осъзнаем, че сме хора и е нормално понякога да падаме духом, и да не се чустваме виновни за това.

„Щастието е не да правиш това което обичаш, а да обичаш това което правиш“ Питър Пан

Благодаря Ви много, че се насладихте с мен на тази топла чаша чай! Пожелавам Ви прекрасна вечер! До следващата ни среща!

💛 Зори

🌟🌟🌟🌟🌟