Да караш камион ⛟ е почти същото, както да седнеш на дивана🛋 в хола и да си пуснеш филм🎬- даже е по-хубаво. Не вярвате ли?! – прочетете следващите редове и ще се убедите сами!

И така… завъртаме ключа 🔑 и камиона започва своето монотонно бръмчене. Вкарваме координатите🌐 в GPS-са – адреса на следващата ни дестинация🌍 (както избираме какъв филм📽 ще гледаме ). После нареждаме всичко „на една ръка 🖐 разстояние“ – кола🥃, кафе ☕, кроасани 🥐 и… потегляме🛸. Първите няколко километра е малко дискомфортно – да си наместим седалката💺, да пуснем любимата музика🎸, да наберем скорост… и приключението започва.

Огромното стъкло🚍 на камиона е със сигурност по-голямо от повечето телевизори 📺, а с двата си странични прозореца и с големите огледала🛡 картината е вече 5D. По пътя 🛣 се разминаваме с много герои, с хиляди човешки съдби. Някои тъжни😔, както самотната дама🙍‍♀️ в малката червена кола🚗, някои весели, както малкото момченце🧒, което ни маха от моста 🌁 над нас. Романтика лъха от ярко-оранжевите залези🌅 и от нощите⛼ осеяни с хиляди звезди⭐. Небето с пухкавите облачета🌫 е като шедьовър от известен художник🎨.

Екшън-каскадите💥 са на всеки километър, още по-страшни 👀, още по-брутални, оставаш замислен 🤔 – кой от къде е идвал и за къде е бързал 🏃‍♀️ толкова… А и времето много често ни изненадва. Както е слънчево 🌞 и изведнъж… дъжд 🌦, ама като из ведро, а после и дъгата🌈 – красива, седемцветна.

Седнеш ли зад волана ставаш едно цяло с огромния 40-тоннен камион – няма Facebook, няма Instagram, няма дори и реклама. Четири часа и полувина 🕟 каране. Цялото ти внимание⚠️ е само и единствено върху пътя пред теб. Колко филма🎥 са ви грабвали толкова силно, че да не станете от дивана 🛋. Да не откъснете поглед 👁 от екрана повече от четири часа 🕔, без телефон📱, дори без тоалетна 🚽 ?!? И това в повечето случаи по два пъти на ден…

Правили ли сте някога нещо толкова интересно🤩??? Нещо, което след третия час🕒 вече не ви свърта на едно място, но като ви свърши паузата 🅿️ нямате търпение да седнете💺 отново зад волана… Нещо, което уж е толкова еднообразно, а всеки път е съвсем различно.

Да си шофьор на камион е професия, която ако не обикнеш от все сърце ❤ от самото начало няма да обикнеш никога. Тя е като споделената любов💞 – всеки ден ти носи нови наслади. Не можеш да си представиш, че можеш да живееш по друг начин, и се чудиш как изобщо си живял преди.

Да, това е моята професия, това е моят начин на живот – вече два милиона километра. Не е детската👶 ми мечта, не играех с камиончета 🚚 като малка, но на дванадесет сама карах влак🚂 – пътнически – баща ми беше машинист👨‍✈️. В кабината на машината можеш да станеш, да се разходиш, да си сипеш кафе☕, но в камиона не е така. Влакът 🚅 се движи по релсите 🛤 и няма нужда да държиш кормилото, но изпуснеш ли пътя 🛣 от очи или волана на камиона, всичко е загубено. И да – влаковете🚂 също имат волан, само че той не е предназначен да се местиш по релсите, а за регулиране на скоростта.

🖤 Татко, където и да си знай, че много те обичам! 🖤

Това е вашето първо пътешествие. Надявам се да съм събудила любопитството Ви! Обещавам Ви интересни и забавни истории и случки от тираджийския живот. Почивката ми е към своя край, часът е 23:48 – време е да сядам зад волана, а следващата спирка е Veszprém ( Унгария ).

Приятни сънища!

💛 Зори

🌟🌟🌟🌟🌟