Днес ще ви разходя из едно любимо мое място – Рилската света обител. Тук съм кръстена, тук е била кръстена моята майка и моята сестра, тук е кръстен синът ми и племенницата ми. Идвала съм тук и като малка и като по-голяма, но винаги усещам магията на това свято място.

Днес е неделя и паркингът пред входа е пълен, едва си намерихме местенце. Времето е облачно и доста хладно – все пак сме в планината, а и сме още месец май!

Влизайки през малкия вход от западната страна на манастира, изведнъж попадаме в един друг свят, отвсякъде заобиколен с красиво изписани жилищни сгради на три и четири етажа.

По средата на двора е разположена красивата църква „Рождество Богородично“, построена 1834 – 1838 година.

В ляво от нея е Хрельовата кула – най-старата постройка в манастира, изградена около 1335 година.

Рилският манастир е основан от Свети Иван Рилски (Свети Йоан Рилски Чудотворец е монашеското име на светеца 876 – 946г.) в началото на Х век. Първоначално е бил изграден на няколко километра по-нагоре в планината.

В книжарницата на манастира, както и в основата на Хрельовата кула можете да си закупите сувенири и икони.

Църквата е красиво изрисувана със религиозни сцени и отвън и отвътре.

В изработването на стенописите и резбите са участвали най-видните ученици на Самоковската и Банско-Разложката школи.

В музея на манастира можете да разгледате предмети от неговата хилядолетна история. Архивите му съдържат книги, вещи от бита, оръжия, религиозни принадлежности. А най-интересен е може би Рафаиловият кръст.

Това е резбован дървен кръст висок 80 см и 40 см широк. Върху него са изобразени над 100 библейски сюжета състоящи се от над 600 миниатюрни фигурки.

Кръстът е двулицев и от двете му страни има изобразени съвсем различни сцени (Рождество Христово, Кръщене на Исус, Благовещение и др.)

Изработван е цели 12 години от Рилския монах Рафаил в края на ХVIII-ти век. Завършвайки творбата си той напълно ослепява. (Снимките на кръста са от интернет, защото в музея е забранено снимането)

За съжаление заваля и не можахме да отидем до пещерата, където Свети Иван Рилски е прекарал последните си години и където е бил погребан.

Излизайки от другата страна на манастира не можете да не забележите опашката пред мъничко прозорче. Тук правят най-вкусните мекици и най-ароматния селски хляб – опитайте ги – ще разказвате после като мен!

Нашата разходка е към своя край, но ние със сигурност ще се върнем отново! Пътувайки обратно се отбихме в комплекс „Магията на Рила“. От чистия планински въздух, или защото вече беше късен следобед бяхме доста изгладняли. Похапнахме сладко и отпътувахме!

Надявам се да съм събудила любопитството Ви и ако не сте били в Рилския манастир да планирате следващото си пътуване 😉

💛 Зори

🌟🌟🌟🌟🌟