Всяка година област Валенсия посреща пролетта с „Las Fallas“ – фестивала на огъня. Карнавалът се провежда от 14-ти до 19 -ти март. По улиците се издигат статуи от дърво, стиропор и картон, чиито сюжети изобразяват народни приказки, вярвания, сцени от реалния живот. Скулптурите могат да бъдат фигури на митични същества като русалки, змейове, нимфи или реални хора, например политици или други известни личности и отразяват нашумели проблеми – много често карикатури. Някои са над 25 метра високи и с толкова детайли, че може да ти отнеме доста време обикалянето им от всички страни.


През тези няколко дни, целият град се разтърсва от най-впечатляващото пиротехническо шоу – точно в 14 часа, във всеки квартал, през няколко улички. Чувството е неописуемо – тътенът е огромен, земята се тресе под краката ти. Огънят и барутът са звездите на празника – не случайно Unesco присъди на Las Fallas отличието за нематериално наследство на човечеството.


Празникът Las Fallas води началото си от обичая на дърводелците от миналото да изгарят своите боклуци и безполезни инструменти в памет на своя покровител San Jose – на 19 март, като датата се е запазила и до днес. Тази традиция символизира изхвърлянето на старото и отърсване от злото и от пороците. За местните изгарянето на статуите е прераждане за новото начало и посрещане на пролетта.


По централните улици се провежда парад – момичета, момчета, деца в детски колички, бебета в ръцете на родителите си, кръстосват града с традиционни облекла, следвани от духов оркестър.
Шествието завършва на Plaza de la Virgen de Valencia, където се строи огромна 10 метрова статуя на La Virgen de los Desamparados (девата на беззащитните) само от бели и червени карамфили. Целият площад мирише на цветя.


Вечерно време пък е време за уличните партита – тонколони, музика, DJ-и и млади хора навсякъде. От всеки ъгъл има открито парти, където можеш да слушаш музика и да се забавляваш безплатно.


Тъжното е, че последната вечер, точно в полунощ, труд, отнел една цяла година, изгаря за минути. Хората, сътворили тези статуи ги гръмват с бомбички и ги запалват, пращайки ги в небитието, като за тях остава само споменът и снимките. Повярвайте чувството не може да бъде описано. Огромната статуя издигнала се на височината на сградите около нея, по средата на кръстовище, обвита от страхотен огън, който я поглъща безвъзвратно. 800 фигури, хиляди часове труд, всичко това изчезва за няколко часа, напомняйки ни колко е преходно всичко…
На сутринта няма и следи от затворени улици, огньове, барут и боклуци – всичко е измито и все едно фестивал не е имало. Такава е Испания – колоритна и пъстра.